Тhis world will never beWhat I expected
And if I don't belong
Who would have guessed it?
Преди малко се улових,че отново си говорех сама, и нещо се тръшках,че бях се записала в нещо важно, интернета и телефона ми естествено решиха да се съюзят срещу мен и вдъхновението ми и забиха вкупом, и си казах:Еее, отиде лирическото ми отклонение...
-Отклонение върни сее, обичам си ги всичките! :D
На мен ми се стори много забавно , което знам,че най-вероятно при вас,четящите ме ""като книга" , с глупавите подмятаници на Анонимен 1,2 и 3 бля -бляя...Хора,
не съм спала, не знам на кой свят се намирам,най-накрая се убедих,че хората са тегаво племе, и че в днешно време нямаме свян за нищо, не мога да повярвам,че има мъже,които смятат,че като не ---проникнат-- само в една жена,но всичко останало ДА , не се води за изневяра към приятелката им и предателсво, тъжно ми е,бясно ми е,защо все Аз?!...
Явно няма Любов за мен,явно все я потъпквам и нещо все така става,че абе ...Не съвсем,ама баш,ама хем боли,хем сърби!
Как можеш да останеш до човек към който очевидно не чувстваш нищо по специално като страст между вас и желание да сте заедно.. Когато мислиш за някого друг? ..Искаш в леглото си,да заспиваш,да се събудиш...До някой друг. Целуваш,желаеш...Отдава ти се, и какво правиш?...
Сякаш не се е случвало? Продължаваш да си ''обичаш'' по стария начин старото, сякаш нищо не се е променило, само си пробвал и забравил. Е, как става ? Трябва да сиии...Не знам какъв човек. НО аз точно, като се има предвид,че главата ми е каша от 2-3-4 години, съм точно последния човек ,който има право да съди, доста по-скандални и авангардни неща съм си позволила от една полу-изневяра, и съм изневерявала и аз ,както и на мен тъпкано ми се е връщало естесвено ( това да си Мис-Любовница-2ра цигулка не е НИКАК малко наказание и карма, повяяяярвайте ми! )
Така,че...Живеем в извратен свят. И ние сме малко животински на моменти.Но...Всеки живее за нещо.Което се измерва според някакви форми в Пластмасов свят.И понякога,когато почувстваме въпреки животинското и нещо,някак си,красиво...Се чудим как да бягаме по бързо за да не нанесе поражения.. Хм. Станахме като в Искренно и Лично.А последното, което искам е да се превърна в кисела леля като Мигленчето Ангелова,респект,амааа..Тра ла ла ! :Д Мани! Бъдещето ме плаши.
ЕЕХ, не умрях да се отърва!
