Липсвах ли Вии? Е, познайте! Жива съм, все още, хахахаа,
знаете как е! Как върви животът ли? Ами,върви си. Може ли някой да повярва,че АЗ МОГА да работя в ОФИС от 1 година вече, аз работя пред комп цял ден, прециклям да плямпам по телефона с някакви...Всякакви хора! Не знам за вас, но аз лично никога не съм очаквала,че ще се завъртят така нещата,че аз, последния мирен човек на света, шило в гащите, трън в очите, гъсеничката по лазене на нерви ще стои МИРНО по цял ден , с дрес код , ризки, поли до коляното, бла бла, не си пипай телефона, не се върти, не се закачай с колегите,бъди търпелив, не се отказвай, пак си объркала интеракциите в CRM-a...
Айй! Главата ме заболява! :Х Само като се досетя..Tа да, има дни,като този , в които ти се иска да си до семейството си, или пък с любим човек на разходка или кафе, а всички знаем,че аз мойте любими хора ги отблъсквам от себе си всеячески за да няма взаимно наранени, и някакви там strings attached и...Не ми се навлиза и в тази тема, тъй като и тя ми е Табу.
Важното е,че Любовта може да съществува в много и различни измерения в спектрите на живота,и ето че аз намерих нещо невероятно.Любов и обсес към работата.Естествено,че е изморително.И писва.Но има и много малки,дребни детайли в които виждам вдъхновение.Любовта винаги ми е липсвала-Като цяло.Това означава ли,че никога не съм обичала нещо истински? Трябва ли ни въобще нещо,което да ни вдъхновява и връща към живот, или ни е по-добре като роботи, захласнати в обикновенното ежедневие? Кое е по-добре? Как разбирам,че съм щастлива?...Не помня.
https://www.youtube.com/watch?v=Zx4Hjq6KwO0
Няма коментари:
Публикуване на коментар